Това пък е нещо мое, дано ви хареса :) 

 

Стоеше в мрака недокосната
със свойте стихове разхвърлени...
Сълзите тялото докосваха,
боляха чувствата отхвърлени...

А отстрани цигулката я чакаше
отново нежно да засвири...
Но тя не искаше и мачкаше
всички ноти що издири.

Омръзна й да бъде втората...
Жестоко стъпка я умората.
Омръзна й от всичките лъжи
и от безгласната й буква "И"!

("Не се гаси туй що не гасне")

Любовта за тебе аз не съм -
ще идвам само в твоя сън.
Непозволени сме един на друг -
боли във ляво... и е студ.

Не мога нищо да ти дам.
Не искай вече този плам
Тръгни си - себе си спаси.
Защо страстта не се гаси? 

(На Т.)

Сбогом ли написах, че не помня?
Май пияна съм била...
Но стрелата ти отровна
с мене през нощта заспа...

Даже и в съня си плаках -
Виждах думите ти зли
как изливаха се в чата...
още ме от тях боли...

---------

Как се преглъща толкова болка?
Как не разбрах за твойта игра?
Нямало смисъл от стихове -
по-добре със тях да умра.

Сама съм си крива, че вярвам...
Превързвам се лесно, а после горчи...
Никой нищо не дава ти даром.
Приятели уж... Фалшиви, уви!