Чета те

Чета те, не мисли, че не чета -
и всеки стих от теб е като слънце,
преражда ме, усещам как летя...
Чета - от сутринта докато  мръкне.

Чета те, не мисли, че не чета -
всяка дума в мен се влива нежно,
разбива мрачната ми самота
и ме превърща във любов копнежна.
------------

Мамеща илюзия

Нежно Слънце гали моите стъкла
иска да наднича в самотната душа.
Опитва се да стопли късчетата лед,
но мамеща илюзия съм аз, а не човек.

Над чувствата отдавна гробна свещ гори,
а пък сърцето празно - стоманено кънти.
През тъмните стъкла моят глас ехти:
"Върви си, мило Слънце, лъчите не хаби!"...

-------------

Толкова си сладък...

Шоколад, мармалад или сметанов крем ...
Но и на сок приличаш със захар подсладен...
Искам да те имам всеки миг дори
да си хапвам и отпийвам без да ми горчи.

Толкова си сладък и с този аромат
ухаеш тъй прекрасно в скучния ми свят.
Жалко, че утре ще летя със самолет,
а там не дават да ядеш сладолед....



 

Кого сега ще чакам в три без пет
от работа при мен да се завърне,
кафе да му сваря и за късмет
душата ми да го прегърне?

С кого сега ще пия тъмно вино
и на кого ще готвя свойта мусака?
Нима тъй бързо всичко ще отмине?
А любовта си как да отрека?

С кого сега тъй диво ще го правя?
С кого ще се усмихвам и тъжа?
Знам трудно ще ми е да те забравя...
А забравя ли се любовта? 

  Загубих светлината, вън се мръкна...
Листът притихна и помръкна.
Всички букви бързо се изтриха,
и думите за теб се заличиха.

 Една звезда единствено ми свети,
на мен изпраща влюбени куплети,
но аз пустиня съм дори без пясък -
вместо в плач, заспивам с крясък...

 На сутринта се будя изтощена -
от изневярата ти наранена.
Всякаш тежък кръст докрай ще влача,
а мислех, че не мога да заплача!

Една луна заспива в тъжния си сън,
под облаци се скрива - студено е навън.
Край нея пустота - самотна е в нощта.
Слънцето я следва, но е тъжна тя.

Една луна лежи във кървави сълзи -
в душата й стрели от хорските злини.
Измъчва я въпрос - дали да им прости,
пак да продължи или да се взриви?

Не се страхувай, че в живота променен
ще остарееш и ще побелееш зимно
щом грее с обич следващия ден
и щом споделяш чувствата взаимни.

Тогава старостта не ще тежи -
а само ще напомня, че сме хора
преминали през радост и сълзи,
и запознали се с любовната опора.

Не се страхувай, погледни напред
и тихичко на Бог благодари,
че теб орисал е с такъв късмет
да имаш сребърни коси.