Загубих светлината, вън се мръкна...
Листът притихна и помръкна.
Всички букви бързо се изтриха,
и думите за теб се заличиха.

 Една звезда единствено ми свети,
на мен изпраща влюбени куплети,
но аз пустиня съм дори без пясък -
вместо в плач, заспивам с крясък...

 На сутринта се будя изтощена -
от изневярата ти наранена.
Всякаш тежък кръст докрай ще влача,
а мислех, че не мога да заплача!