Чета те

Чета те, не мисли, че не чета -
и всеки стих от теб е като слънце,
преражда ме, усещам как летя...
Чета - от сутринта докато  мръкне.

Чета те, не мисли, че не чета -
всяка дума в мен се влива нежно,
разбива мрачната ми самота
и ме превърща във любов копнежна.
------------

Мамеща илюзия

Нежно Слънце гали моите стъкла
иска да наднича в самотната душа.
Опитва се да стопли късчетата лед,
но мамеща илюзия съм аз, а не човек.

Над чувствата отдавна гробна свещ гори,
а пък сърцето празно - стоманено кънти.
През тъмните стъкла моят глас ехти:
"Върви си, мило Слънце, лъчите не хаби!"...

-------------

Толкова си сладък...

Шоколад, мармалад или сметанов крем ...
Но и на сок приличаш със захар подсладен...
Искам да те имам всеки миг дори
да си хапвам и отпийвам без да ми горчи.

Толкова си сладък и с този аромат
ухаеш тъй прекрасно в скучния ми свят.
Жалко, че утре ще летя със самолет,
а там не дават да ядеш сладолед....