("Не се гаси туй що не гасне")

Любовта за тебе аз не съм -
ще идвам само в твоя сън.
Непозволени сме един на друг -
боли във ляво... и е студ.

Не мога нищо да ти дам.
Не искай вече този плам
Тръгни си - себе си спаси.
Защо страстта не се гаси? 

(На Т.)

Сбогом ли написах, че не помня?
Май пияна съм била...
Но стрелата ти отровна
с мене през нощта заспа...

Даже и в съня си плаках -
Виждах думите ти зли
как изливаха се в чата...
още ме от тях боли...

---------

Как се преглъща толкова болка?
Как не разбрах за твойта игра?
Нямало смисъл от стихове -
по-добре със тях да умра.

Сама съм си крива, че вярвам...
Превързвам се лесно, а после горчи...
Никой нищо не дава ти даром.
Приятели уж... Фалшиви, уви!

Ще се чудиш, когато замлъкна
и когато се скрия в безкрая...
Ще се питаш къде ли изхвръкна
песента дето пеех за рая...

Ще се чудиш, когато над тебе
дъждове с урагани придойдат...
В самотата сърцето ще стене...
но далеч ще съм - няма да дойда.

Ще се чудиш, когато изтрия
завинаги твоето име...
Ще боли и във тази стихия
ще се молиш пак да ме има...

Ще се молиш, но аз те преглътнах -
макар че се давих безкрайно...
За твоята страст аз претръпнах -
искам истинска обич, не тайна. 

Аз съм въздържател - не пия алкохол,
но днес съм си наляла - мисля да празнувам.
Отпускам се блажено на хубавия стол
дано, дано успея да се излекувам..

Дано със всяка глътка успея да отмия
думите коварни и действията зли.
И страшно се надявам дори да се напия
заради твоите проклети, хубави очи.

Ще взема да го смеся със някой други вид,
пияната принцеса ще стана аз за миг.
Е сипвам си със кеф - да не остане зян -
дали да не добавя и един диазепам? 

Уморих се да бъда нежната...
Уморих се да бъда добрата...
Ще се скрия някъде в бездната -
няма нужда от нищо душата.

В моя си свят ще се върна -
той розов и много красив е.
Самотата си там ще прегърна -
огромен планински масив е.

Ще си свиря мойте мелодии,
без да ми търсят кусури...
Драми няма и няма пародии,
сам сама съм без никакво жури!

Ще си пиша стихчета тъжни -
без да чакам вашто харесване...
Не четете ги - не сте им длъжни...
Няма шанс за мойто обесване!

И така - аз си тръгвам завинаги...
Наранена, безкрай огорчена.
От злобата хорска загинала
и от думите зли отегчена.