Непрегърнато е тялото ми от ръцете ти...

А толкова желая да усетя пак твоята топлина... И дъхът ти ухаещ на нежност. Защо не го правиш, какво те спира? Защо те е страх да ме докоснеш?

Обещахме си да не говорим за любов, след онова бурно проникване както го нарече, а то дори не беше такова. Ти само ме докосна по онова горещо място... и спря. А беше толкова хубаво и опияняващо, че не преставам да мисля за този отминал, единствен момент, случил се между нас някога...Макар и незавършен докрай...

Трудно ли е да ми кажеш, че и ти го искаш? Виждам го в очите ти, усещам го по кожата ти - желанието - извира от теб, но ти не смееш да го пуснеш...

А аз умирам... Искам с цялата си същност да ме докосват тези твои топли и силни ръце, после да се разлееш в мен и аз в теб...
Ето това крещях на ум, когато беше до мен. Крещях, но без глас... Сега спокоен ли си? Задоволи ли любопитството си?

Обещахме си да не говорим за любов... Обещахме си да не го повтаряме. Обещанията уж са затова - за да се спазват. Но докога ще издържим? Би ли издържал? А аз?
Ще те чакам в стаята, в нашия хотел... Ще я познаеш. На вратата ще пише 4.07...

(За Аделина)

Почакай! Спри! Това не е сбогуване.
Има още много за довършване -
Това е само временно пътуване -
то няма край, не е завършване...

Почакай! Спри! Че има още за споделяне
и има още много за целуване...
Когато двама сме не се разделяме
и имената си на сън бълнуваме...

Почакай! Спри! Без теб не съществувам...
В сърцето твое себе си откривам.
В Галактики щом трябва ще пътувам -
без теб не искам вечер да заспивам.

 Благодаря ви, че спряхте да ме помпите. Изключително съм щастлива от този факт - значи можело и с добро... Бъдете живи и здрави! Специални поздрави и към един човек, който имаше огромна намеса в това (той знае кой е)! Ще се разпознае сам в постинга ми! Желая ви усмихнат и слънчев ден. 

Прекрасна точица във мен растеше -
и името измислила й бях.
Любов и мир в душата ми цареше...
Сънувах само детския й смях.

Мечтаех си когато появи се
да стане мойта приказна звезда...
Но дяволът защо пред мен яви се -
убия я, стъпка моята мечта.

Отне на Бог подаракът за мене -
заглъхна в мъка моето сърце...
Няма точица, жестоко бреме...
и празни пак са моите ръце...
 

До теб съм, а не мога да те имам...
До мен си, а стена изграждаш...
В сърцето си безкрай те искам,
но ти в стената си го вграждаш...

Желаеш ме - в очите ти го виждам...
Копнееш ме - ръцете ти говорят...
Не те осъждам и не се обиждам,
че те не смеят да ме изговорят...

Защото паралелни са ни световете
не можем да се имаме изобщо...
Души, сърца - на нас простете,
че разделени сте за благото всеобщо.