Стоеше в мрака недокосната
със свойте стихове разхвърлени...
Сълзите тялото докосваха,
боляха чувствата отхвърлени...

А отстрани цигулката я чакаше
отново нежно да засвири...
Но тя не искаше и мачкаше
всички ноти що издири.

Омръзна й да бъде втората...
Жестоко стъпка я умората.
Омръзна й от всичките лъжи
и от безгласната й буква "И"!