През девет планини в десетата дойде -
по-близо, за да бъдеш до моето сърце...
Но въпреки това пак всичко ни дели.
"Идвам, чакай ме..." "Не идвай! Забрави!"...

Думи разпиляни, разплакани очи...
Съдби пропиляни от хиляди лъжи...
Стихове изписани с неказани слова...
Такава ли трябва да бъде любовта?

Душите ни ранени търсят си следи -
единствено желаят страстта да ги спаси.
Ела прегърни ме, какво от това -
такава трябва да е явно любовта!