Прости ми, ако можеш всички думи -
с които те обичах и те мразех...
Прости ми за сълзите помежду ни
и за това, че в себе си те пазех...

Прости ми, че за тебе улових се
както удавник хваща се за сламка...
Прости ми всичко... просто уморих се
да бъда чужда и да бъда сянка.

От теб се пускам - няма да ти преча...
Светът е твой, а слънцето те води...
Аз болка съм - дори не ме изрече...
сърцето с безразличие прободи.

Прости, че световете ни са тъй различни...
Прости, че нивга няма да съм твоя...
Един към друг били сме безразлични...
Прости ми и не гледай след завоя!