СЪН
26.04.2024
А тъй красиво беше там -
в свят на обич и на плам,
в свят на сбъднати мечти
с красиви, слънчеви лъчи...
Спокойствие и вечен мир,
реки, морета, бяла шир.
Цветя, гори и планини -
зелени приказни треви.
Беше топло, а в нощта
се разхождах аз сама
под прекрасните звезди
със усмихнати очи.
Не изпитвах капка страх,
бях свободна и летях...
Ала много странен звън
спря чудесния ми сън.
а още усещам твоите длани.
Още дочувам гласът ти прекрасен
близо до мен и толкова ясен...
Толкова ясен, че даже си мисля
дали не откачам от своите мисли.
Снимките наши често разглеждам
и твоите вещи все пренареждам.
Все пренареждам и все ги прегръщам,
мъката вече едва я преглъщам.
Откакто и татко от нас си замина
в душата настана ледена зима.
Ледена зима с вихрушки и бури,
със сиулети от бледи контури.
Сърцето е пусто, тихичко плаче -
остана самотно и тъжно сираче.
Не може никой да ме спре
да следвам своето сърце,
да сбъдвам своите мечти,
да прекосявам планини.
Не може никой да краде
от моята душа - дете,
от мойте чувства - топлина,
от мойта радост и тъга.
Не може никой в моят храм
да влиза като самозван,
да прави сцени и кавги,
да мами мене със лъжи.
Не давам ключ на никой аз
слушам само своя глас.
Ще следвам своето сърце
и никой няма да ме спре.
днес със моята тъга...
Вренето до мен тик-така -
сменя дните ей-така.
Безлични дни и безлюбовни,
минават си като на филм.
Думи хиляди, отровни
се леят като мътен дим.
Раняваме се без да мислим
че после много ще боли.
В сценария от нас измислен
живеем, ала ни горчи.
Горчи ни чаят и кафето,
горчи ни даже любовта...
И не видяхме как сърцето
боли във нас от самота.
а пък ние не сме яли -
вкъщи як скандал настана
още от зарана.
Няма ток, да се невиди,
и водата не се види…
В тъмно ще стоиме всички
като горски птички.
Вятър в клоните се вие,
дядо Мраз от студ се крие.
Той шейната си обърна -
вкъщи се завърна…
А Снежанка с тротинетка
като някаква кокетка
зъзне милата в гората,
плаче й душата.
Даровете за децата
ги отнесе тъмнината...
Май изглежда, че ще има
много люта зима.
