И спря оркестърът да свири,
защото контрабасът разболя се.
Болката и него го издири,
той сви се тихо, разпиля се...

От мъка струните окапаха,
а петолинието - празно, недописано...
Очите му безгласно се изплакаха...
Една любов не бе му писана...

Жадуваше за тъжната цигулка,
която имаше макар за малко...
За него беше тя като светулка
дошла от нищото за кратко.

А днес я няма - тръгна си от него,
какво се случи - даже не разбираше.
Не беше я ранил със нищо...
но факт е, че сега умираше.