Черни гарвани грачат злокобно,
и небето от страх притъмня.
Сви се времето в дупка огромна
и внезапно над мен заваля...

Гръмотевици с щит ме прободоха -
кръв закапа от мойто сърце...
И душата ми злобно оголиха -
"Тя коя е" се питаха все...

Ала тя свойта тайна не казваше -
скрила беше дори имена.
Че обича - не го и показваше,
с тази обич така си умря...