Това  стихотворение е само за хора, които ще разберат смисъла му, не става да се чете от всички :)


Без милост и без съвест - ти не я пожали.
Сърцето й разкъса - запали й пожари.
Съблече й душата - чувствата открадна
и някъде във ада без тебе тя пропадна.

Захвърли я без жалост - да я горят на клада.
Дори не се обърна... Наивна бе и млада...
Но твойте струни още усеща как я галят -
жестоки, но красиви - следите си оставят....

Безсилна и безгласна - легнала до кладата
очаква си присъдата и мъчи я насладата...
Цигулката тъгува по своя контрабас...
Но вече той е с друга, не иска тази страст.