Във писането смисъл не намерих,
във музиката обич не открих...
Силите си с дявола все мерих,
а теб в душата си те скрих.

Животът ми превърна се във яма -
в една огромна, тъжна празнота.
И път не виждам, изход вече няма...
и слънце няма, няма светлина...

На клада стиховете ще изхвърля -
ненужни са ми, щом за мен си лед...
Не ги прочете, просто ги захвърли -
уби сърцето на един поет...

Не ще е загубата тъй голяма -
поети много има по света...
Какво от туй, че мене ще ме няма...
не ме четеше никой без това..

Много е хубаво! Поздрави!

Благодаря ти! :)