Не искам повече да ме четеш...
Не заслужаваш редовете мои!
На душата ми внуши копнеж...
Очите ми излъга, че са твои!

Сърцето ми измами със лъжи -
прие го в своите обятия.
Възползва се от моите сълзи...
Нима това е моето разпятие?

Че грешна съм, но кой не е?
А има ли човек безгрешен?
Наказано е моето сърце -
самотата е приятел вечен...