Една луна заспива в тъжния си сън,
под облаци се скрива - студено е навън.
Край нея пустота - самотна е в нощта.
Слънцето я следва, но е тъжна тя.

Една луна лежи във кървави сълзи -
в душата й стрели от хорските злини.
Измъчва я въпрос - дали да им прости,
пак да продължи или да се взриви?