Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Най-скромния блог.... Не се ядосвам, защото никога не са ме интересували червеите какво говорят, какво злословят, като нямат свой живот нека да живеят чуждия
Автор: iskra1304 Категория: Поезия
Прочетен: 177860 Постинги: 259 Коментари: 117
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
Толкова дълго, мамо, те няма,
а още усещам твоите длани.
Още дочувам гласът ти прекрасен
близо до мен и толкова ясен...

Толкова ясен, че даже си мисля
дали не откачам от своите мисли.
Снимките наши често разглеждам
и твоите вещи все пренареждам.

Все пренареждам и все ги прегръщам,
мъката вече едва я преглъщам.
Откакто и татко от нас си замина
в душата настана ледена зима.

Ледена зима с вихрушки и бури,
със сиулети от бледи контури.
Сърцето е пусто, тихичко плаче -
остана самотно и тъжно сираче.

 

Категория: Поезия
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 10.04 10:11

Не може никой да ме спре
да следвам своето сърце,
да сбъдвам своите мечти,
да прекосявам планини.

Не може никой да краде
от моята душа - дете,
от мойте чувства - топлина,
от мойта радост и тъга.

Не може никой в моят храм
да влиза като самозван,
да прави сцени и кавги,
да мами мене със лъжи.

Не давам ключ на никой аз
слушам само своя глас.
Ще следвам своето сърце
и никой няма да ме спре.

Категория: Поезия
Прочетен: 327 Коментари: 0 Гласове: 4
15.12.2023 22:56 - Горчи
 Дори и облакът заплака
днес със моята тъга...
Вренето до мен тик-така -
сменя дните ей-така.

Безлични дни и безлюбовни,
минават си като на филм.
Думи хиляди, отровни
се леят като мътен дим.

Раняваме се без да мислим
че после много ще боли.
В сценария от нас измислен
живеем, ала ни горчи.

Горчи ни чаят и кафето,
горчи ни даже любовта...
И не видяхме как сърцето
боли във нас от самота.    
Категория: Поезия
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове: 3
29.11.2023 12:54 - Дзън, дзън
Сняг запраска на парцали,
а пък ние не сме яли -
вкъщи як скандал настана
още от зарана.

Няма ток, да се невиди,
и водата не се види…
В тъмно ще стоиме всички
като горски птички.

Вятър в клоните се вие,
дядо Мраз от студ се крие.
Той шейната си обърна -
вкъщи се завърна…

А Снежанка с тротинетка
като някаква кокетка
зъзне милата в гората,
плаче й душата.

Даровете за децата
ги отнесе тъмнината...
Май изглежда, че ще има
много люта зима.
Категория: Поезия
Прочетен: 398 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 29.11.2023 12:56
 Детето е най-чистото богатство -
с усмивка нежна то те запленява...
Прегърнеш ли го даже и за кратко -
душата ти отново засиява.  

Детето е най-прелестното нещо,
с най-милото и мъничко сърце.
Когато е до теб е тъй горещо,
защото носи слънцето с ръце.  

Детето е кристален дар от Бога -
то учи всички ни да сме добри.
Със него лесно става диалога -
то казва истини, а не лъжи.  

Детето нека никога не мразим
и нека го обичаме до край -
А в себе си, когато го запазим
щастливи ще сме в този земен рай.
Категория: Поезия
Прочетен: 533 Коментари: 0 Гласове: 3
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: iskra1304
Категория: Поезия
Прочетен: 177860
Постинги: 259
Коментари: 117
Гласове: 565