Профил на iskra1304
Име: Iskra Иванова Възраст: 33 Пол: жена Град: Велико Търново |
Статистика
Популярни постинги:
17
Постинги този месец:
0
Гласове този месец:
0
Коментари този месец:
0
Любими блогове:
2
Блогъри добавили в любими:
12
Блог вълни:
12
Последни постинги
15.12.2023 22:56 -
Горчи
Дори и облакът заплака
днес със моята тъга...
Вренето до мен тик-така -
сменя дните ей-така.
Безлични дни и безлюбовни,
минават си като на филм.
Думи хиляди, отровни
се леят като мътен дим.
Раняваме се без да мислим
че после много ще боли.
В сценария от нас измислен
живеем, ала ни горчи.
Горчи ни чаят и кафето,
горчи ни даже любовта...
И не видяхме как сърцето
боли във нас от самота.
днес със моята тъга...
Вренето до мен тик-така -
сменя дните ей-така.
Безлични дни и безлюбовни,
минават си като на филм.
Думи хиляди, отровни
се леят като мътен дим.
Раняваме се без да мислим
че после много ще боли.
В сценария от нас измислен
живеем, ала ни горчи.
Горчи ни чаят и кафето,
горчи ни даже любовта...
И не видяхме как сърцето
боли във нас от самота.
29.11.2023 12:54 -
Дзън, дзън
Сняг запраска на парцали,
а пък ние не сме яли -
вкъщи як скандал настана
още от зарана.
Няма ток, да се невиди,
и водата не се види…
В тъмно ще стоиме всички
като горски птички.
Вятър в клоните се вие,
дядо Мраз от студ се крие.
Той шейната си обърна -
вкъщи се завърна…
А Снежанка с тротинетка
като някаква кокетка
зъзне милата в гората,
плаче й душата.
Даровете за децата
ги отнесе тъмнината...
Май изглежда, че ще има
много люта зима.
а пък ние не сме яли -
вкъщи як скандал настана
още от зарана.
Няма ток, да се невиди,
и водата не се види…
В тъмно ще стоиме всички
като горски птички.
Вятър в клоните се вие,
дядо Мраз от студ се крие.
Той шейната си обърна -
вкъщи се завърна…
А Снежанка с тротинетка
като някаква кокетка
зъзне милата в гората,
плаче й душата.
Даровете за децата
ги отнесе тъмнината...
Май изглежда, че ще има
много люта зима.
22.11.2023 12:57 -
Най-чистото богатство
Детето е най-чистото богатство -
с усмивка нежна то те запленява...
Прегърнеш ли го даже и за кратко -
душата ти отново засиява.
Детето е най-прелестното нещо,
с най-милото и мъничко сърце.
Когато е до теб е тъй горещо,
защото носи слънцето с ръце.
Детето е кристален дар от Бога -
то учи всички ни да сме добри.
Със него лесно става диалога -
то казва истини, а не лъжи.
Детето нека никога не мразим
и нека го обичаме до край -
А в себе си, когато го запазим
щастливи ще сме в този земен рай.
с усмивка нежна то те запленява...
Прегърнеш ли го даже и за кратко -
душата ти отново засиява.
Детето е най-прелестното нещо,
с най-милото и мъничко сърце.
Когато е до теб е тъй горещо,
защото носи слънцето с ръце.
Детето е кристален дар от Бога -
то учи всички ни да сме добри.
Със него лесно става диалога -
то казва истини, а не лъжи.
Детето нека никога не мразим
и нека го обичаме до край -
А в себе си, когато го запазим
щастливи ще сме в този земен рай.
13.11.2023 12:42 -
Любовта лекува
Любовта е прекрасна
споделиш ли я ти,
и от слънце по-ясна
тя изгрява в зори.
Любовта ще е песен
щом до тебе цъфти
и животът по-лесен
става с нея, помни.
Любовта е красива
като приказен рай
щом душата щастлива
люби някой докрай.
Любовта е богата -
не обича лъжи.
Тя е мир за душата
и лекува сълзи.
26.10.2023 10:18 -
Аз дадох обещание пред Бог
Аз дадох обещание пред Бог,
че някога, когато те намеря -
ще съм до теб през целия живот
и никой нас не ще разделя...
Защото чаках те със дни наред
и търсих те във хиляди любови...
Поглеждах в мъжките сърца навред,
но в тях намирах призрачни окови.
Защото бях с години в самота
и бях забравила какво е радост...
Но ти дойде, донесе любовта -
дари ми нежност и ми върна младост.
Познах те по пламтящото сърце,
което с моето заби еднакво...
Когато ти докосна ме с ръце разбрах,
че любовта е нещо сладко.
Аз дадох обещание пред Бог,
че някога, когато те прегърна
за мен ще станеш вечната любов
и няма аз от тебе да си тръгна.
че някога, когато те намеря -
ще съм до теб през целия живот
и никой нас не ще разделя...
Защото чаках те със дни наред
и търсих те във хиляди любови...
Поглеждах в мъжките сърца навред,
но в тях намирах призрачни окови.
Защото бях с години в самота
и бях забравила какво е радост...
Но ти дойде, донесе любовта -
дари ми нежност и ми върна младост.
Познах те по пламтящото сърце,
което с моето заби еднакво...
Когато ти докосна ме с ръце разбрах,
че любовта е нещо сладко.
Аз дадох обещание пред Бог,
че някога, когато те прегърна
за мен ще станеш вечната любов
и няма аз от тебе да си тръгна.
Търсене
Блогрол