Ако видиш друго пиано във вас
не се чуди от къде се е взело...
Заспала, не съм се събудила аз -
сърцето го беше болка обзело...

Тогава душата се в миг прероди,
но не във човек и не във стихии,..
В пиано с клавиши се тя подреди,
за да е с теб и на него да свириш.

Най-тъжната музика аз ще ти бъда,
ще галиш с любов по клавишите-лед.
Но никога няма да се завърна -
ще усетиш тогава, че обичах все теб... 

И виж там някъде край теб
приседнала е тихо любовта.
Ще разтопи със огън всеки лед,
за да отнеме твойта самота.

Не се обръщай - истина е тя,
сълзите твои иска да изтрие...
Понякога с фалшиви имена
явява се, а някой друг я пие.

Недей да бягаш - просто остани,
този път е с истинско лице.
Мечтаната си обич приеми -
едно изгарящо за теб сърце.

Помниш ли със тебе как започнахме?
Душите ни се сляха във една...
Едно и също двама чувствахме,
в очите ни не идваше тъга...

Сърцата ни изгаряха във мрака,
очаквайки да дойде сутринта,
Мойто във съня си даже плака -
виждаха се само през деня...

Опиянени в щастие безумно -
споделяхме си болка и сълзи...
Като деца безкрайно неразумни
се радвахме на всички дни.

Но думите, ах тез проклети думи...
Защо зловещо те ехтят???
Хвърлиха интриги помежду ни
Успяха двама да ни разделят. 

Танц танцуват самодиви
във прозрачната гора,
но една я само няма -
страда тя за любовта.

До реката се стаила
гледа хладните води.
Леко е очи присвила,
капят женските сълзи.

Тя любимият си чака
да й върне любовта.
Ала той изчезна в мрака
и остави я сама.

По сама от самодива -
тя сърцето си рани...
Кръв изтече, но щастлива
сля се с хладните води. 

Направих ти нова Вселена -
от мир, благодат и любов.
Във нея е всичко зелено,
ухае на страст и живот.

Чакам те в нея, любими,
само побързай - ела!
Там ще сме вечно щастливи,
далече от всяка лъжа.

Ти пътя го знаеш, любими,
последвай мойта ръка.
Щом видиш ме ти целуни ме -
ще слеем душа във душа.

Двама, завинаги двама
без да ни пречат, нали?
Ще бъдем семейство голямо
докогато затворим очи!