Аз дадох обещание пред Бог,
че някога, когато те намеря -
ще съм до теб през целия живот
и никой нас не ще разделя...  

Защото чаках те със дни наред
и търсих те във хиляди любови...
Поглеждах в мъжките сърца навред,
но в тях намирах призрачни окови.  

Защото бях с години в самота
и бях забравила какво е радост...
Но ти дойде, донесе любовта -
дари ми нежност и ми върна младост.  

Познах те по пламтящото сърце,
което с моето заби еднакво...
Когато ти докосна ме с ръце разбрах,
че любовта е нещо сладко.  

Аз дадох обещание пред Бог,
че някога, когато те прегърна
за мен ще станеш вечната любов
и няма аз от тебе да си тръгна. 

 https://www.facebook.com/groups/isiito  

"Поетеса" някой ме наричат,
но обидно даже ми звучи.
Аз просто нещичко си пиша -
римувам думи със мечти.  

Римувам чувствата в душата
и всеки звук дошъл във мен.
Римувам даже и тъгата,
когато пуст е някой ден.  

С ръка играя си на рими,
когато няма с кой дори
да споделиш, а ти прости ми,
че ползвам всеки празен лист. 

 И моля ви, без епитети
и без фалшиви имена,
не слагайте ме до поети...
аз просто съм една жена.