Доброто в мен безмилостно умря,
след толкова обиди и измами,
след хиляди лъжи се разпиля
и няма сили вече да се брани.  

Замина си - не ще се върне пак.
Остави ме самотна в океана
да диря светлината в черен мрак,
но аз не мога вече да я хвана.  

Доброто в мен безмилостно умря,
с душа без нищо то ме изостави
Прогониха го ледени сърца
и то избяга и за мен забрави...  

Сега умирам в черна празнота,
защото да го върна начин няма.
Ни лоша съм сега и ни добра -
една безчувствена и гола яма...