Копираш ме и ме дублираш,
изпи ми чувствата и пак не спираш.
Клонинг да ми бъдеш искаш -
бъди, но дали ще ти стиска?

Предавам ти душата си със радост -
вземи я, нека да е твоя.
Във нея няма даже младост,
на болката ще чуваш воя.

Сърцето си ти давам - разрежи го,
недей да спираш, не жали го!
Що стихове и то изплака -
прибирай ги, недей да чакаш!

Нали убиваш ме ей тъй от скука?
Драсни си клечката и запали ме.
Нима на някой ще му пука
за някакъв поет без име?

Не говори! Те - думите единственно раняват,
в душите влизат и ни оскърбяват.
А после полудяваш до забрава
и само болката след тях остава.

Не говори! Нека помъчлим известно време,
за да премине бурята в безвремие,
да измие топъл дъжд очите ни
и отново слънце да огрее дните ни.

Не говори! Нека да е само тишината.
и шепотът на струните в телата...
Не говори! Мълчанието казват, че е злато!
Да не превръщаме на зима всяко лято.

Приседни тази вечер до мене -
разкажи ми защо тъй скърбиш?
Виждам пак, че сърцето ти стене,
а в очите проблясват сълзи...

Зад усмивката - скрита горчилка...
Знам - измъчва те, нямаш вина.
Той - животът, е тъмна мътилка,
но защо ни наказва така?...

Да копнееш, ала да не може...
Да обичаш, а с друг да е тя...
Нали твои чеда сме все, Боже,
дай на всички от твойта искра.

Дай на всички усмивки и слънце,
дай на всички любов, топлина.
Нека всеки с посятото зрънце
да намери пътя сега.