Там горе светят хилияди звезди,
от нейде Бог ни съзерцава...
Омръзнахме ли му или реши
злините да не ни прощава?

Погубихме планетата от раз
със всички нехуманни средства.
Само той сега е с власт -
убива с вируси и бедствия...

И нека да ни бъде за урок -
така не се постъпва със дома.
Дори и Господ има своя срок,
и негова е таз Земя.

Прозорец, капки дъжд и самота...
Вятър, облаци и тъмен мрак...
Зад него вглежда се една жена -
любимия си тя очаква пак.

Но той го няма, някъде далеч
е отлетял нагоре при звездите...
Приятел "верен" го пробол със меч,
затворили му се завинаги очите.

И от тогава тя така стои
със тъмна рокля вечно зад пердето
Ни плаче, нито пък скърби -
единствен звук издава й сърцето 

Сурово тесто ни е хлябът,
а месото пък пълно със соя...
В кашкавала сметана добавят,
с химии разни ни тровят...

Сокове - уж натурални,
а вътре с бои оцветени...
И картофът дори е банален -
ни печени, нито сварени...

Етикетчета "Био" си лепват
и вдигат цените петорно.
Дали съвестта им потрепва,
когато ни лъжат шесторно?

За печалба жадуващи хора
убиват народа тъй беден...
Страх нямат вече от Бога,
светът не студен е, а леден!

Вълните са студени и горчиво плачат ,
водата им е тъмна... и дори нагарча.
Вятър тихо вее - за любов ми пее...
за любов незнайна, далечна и безкрайна.

За девойка ми разказва - приказна русалка,
влюбена, ми казва, била като малка
в едно момче красиво с очи от бадеми,
а тя била свенлива, но пишела поеми...

На брега веднъж, когато той появил се
светът изведнъж в светлина озарил се.
Девойката тогава в очите му се взряла,
какво със нея става така и не разбрала...

Той ръка подал й, в любовта повел я -
щастието дал й, в чуден свят завел я.
Но съдбата тайни криела от нея -
чувставата омайни... оставил ги на кея...

Защото бил със друга - имал си съпруга...
Тогава тя в морето си хвърлила сърцето.
Така се превърнала в красива русалка -
там не се завърнала, останала малка... 

Със нищичко не можеш ме ядоса -
животът ме научи да търпя.
Но виждам, че във теб въпросът
не дава мир на твоята душа.

Питаш се защо тъй промених се,
защо не се бунтувам, не крещя?
Жена бях дива, но опитомих се -
аз просто запознах се с любовта.

Когато я намерих станах цвете -
красиво, нежно, мило и добро.
Тя бурите във мен от раз измете,
изхвърли от сърцето всяко зло.

Дано и ти по пътя да я срещнеш,
към тебе да протегне тя ръка.
Хора сме и всичките сме грешни -
ще ни помогне само любовта.