Тресеше се Земята с пълна пара,
събаряха се къщи и села…
От дербите й се изтече лава
и мощни урагани след това…
Крещяха хора, викаха за помощ,
оставени без дом и светлина.
Потъваше Земята в свойта немощ
далеч, далеч във вечността…
Хората на този свят за зли -
гледат само лошо да ти сторят.
Играят си с интриги и лъжи,
а зад гърба ти винаги злословят.
Щом видят, че си малко по-добре
започват филми да ти съчиняват…
Защо и ти пък да не бъдеш зле…
и все за нещо тебе обвиняват.
Защо не може всички на света
да са добри и да не знаят злоба?
Нали край нас живее любовта,
защо тогава пращаме я в горба?
Нали към нея всеки се стреми…
Нали тя трябва да е чиста, свята….
И види ли ни тръгва си, уви,
защото със омраза е полята…
Дойдох в живота ти невидима
като вятъра във твоите коси
и пак невидима си тръгвам -
дори не ме и забеляза ти.
Стоях до теб, във твоята усмивка,
в сълзите ти, във твоята тъга…
Прегръщах те, но ти не ме усети -
все чакаше от друга любовта.
Все взираше се някъде в безкрая,
с надежда за прекрасната жена…
А аз бях с теб и те обичах тайно…
Защо това във мене не видя???
Аз оттогава още разбрах,
че си с нея, недей да отричаш.
Как я галеше нежно видях,
а си мислех „той е различен“.
Лъжех себе си, всички дори,
че си принцът мечтан и бленуван,
но да лъжа НАУЧИ МЕ ТИ -
най-добрия, невиждан, нечуван.
Като кажех на други за теб
колко нежен и мил си със мене
все надничаха в мойто сърце
и говореха „Ще е до време“.
Аз не вярвах на тези слова,
ала вече всичко разбирам.
Ти си имаш красива жена,
а пък аз съм сама и умирам.
Защото съм различна ли ме мразят,
затуй ли хвърлят камъни по мен?
Че истината искам да им кажа,
а те омраза сеят всеки ден.
Защото мразя клюки и интриги,
лъжите им разкривам със замах,
затуй се носят всякакви обиди
по името ми хвърлят тъмен прах.
Защото съм от другите, които
не могат да търпят лъжи.
Измамите не са ми по сърцето,
а те са хора с мамещи очи.
Различна съм, такава ще остана.
И бедна съм, но с вдигната глава.
По добре живея без имама
и лягам си с пречистена душа.