<sub>Каква прелест - плаж, море, слънце, жени, мъже, деца... Всички се радват на прекрасното и горещо лято. А аз съм се опънала  като морска рибка на пясъка и спокойно се препичам. Изведнъж някакъв мъжки глас ме стресна:
- Госпожице, имате нужда някой да ви намаже гърба?
Леле какъв идиот, той ще ми казва какво да правя, че само преди 10 минути моя мъж ме намаза старателно и забегна нанякъде. Не  ревнувам - ние сме от тези семейства, в които всеки има свой собствен живот и никой не държи сметка на никого. Може да ви  звучи странно, но е така. А и госпожица - това как ли трябваше да го приема - дали като комплимент или като обръщение само.  Обърнах се и му се усмихнах чаровно.
- Благодаря, но вече съм намазана, ако не виждате бутнете ме и ще се уверите. 
Боже, какво ми стана? Предизвиках го да ме докосне и той взема, че го направи. Изведнъж ток премина по кожата ми. Разтърси ме  като гръмотевица от ясно небе. Стреснах се.
- Вървете си, господине, аз съм омъжена!
- Тогава защо сте сама на плажа?
Усетих се как започнах да мигам на пресекулки. Някаква неподготвеност имаше в мен. И някакво желание. Мъжът беше красив - мускулест, рошав със сини очи и добро телосложение. Същински принц. Кой знае колко жени беше оправил досега по същия начин.  Може би ме е наблюдавал, видял е, че съм сама и решил да оправи и мен. Какво пък - няма да се женя за него - помислих си. Той  ми даде някакъв знак и тръгна нагоре по плажа. Аз станах и го последвах. Не вървях, а летях. Исках по-бързо да видя къде ще  ме заведе. Влезе в един хотел, намиращ се на плажната ивица, и аз след него - леко зачервена от слънцето и с мокра коса...  Спря на рецепцията, обърна се и като ме видя прошепна на администраторката: "Дамата е с мен". Тя кимна доволна, а ние  продължихме. Влязохме в неговата стая. Още от вратата ме хвана и ме притисна до себе си. Не исках нищо друго. Топлината му ме  обля цялата. Мъжът ми... Дори забравих за него. Кой го знае с коя се забавляваше и той. Прокара ръка между мокрите ми коси и  ме целуна страстно по устата с език. Банският ми всякаш сам се свлече на пода. Не усетих кога и той се оказа гол. Метна ме на  спалнята и без много да му мисли се настани между бедрата ми. Наддигнах се леко, а след това той рязко проникна в мен. Нямаше  нужда от игрички, бях готова още от плажа.  Последваха няколко минути в рая. Очистени дишания, срещания на погледи, страстни  прегръдки. Сякаш ми беше за първи път. Дори не знаех името му. Голяма работа... Момент на някаква мечтана досега сладост.  Взаимен оргазъм. Политане в небесата. След като всичко приключи двамата доволни легнахме в леглото един до друг.
- Как се казваш? - едва промълвих. - Любов. - Нима? Ти си мъж, сигурно имаш име? - Казвам се любов. - Ще те видя ли пак? - Не. Любовта идва само един път.
Тогава той стана, облече се и излезе от стаята. А Аз заспах. Изведнъж чух някаква гръмотевица - толкова силна, че ме събуди.  Огледах се - всъщност бях си вкъщи. Сама - моят мъж явно беше заминал за работа, а аз бях тези дни отпуска. Погледнах навън и  видях как се изливаше пороен дъжд. "Мамка му - ако не беше тази гръмотевица щях да остана още десет дни на морето".</sub>

(На съпруга ми Наско)

Понякога ще ме откриваш тъжна -
под чаршафа сгушена в сълзи...
Ще ме целунеш, за да се обърна,
ще ме затоплиш с твоите мечти.

Понякога ще мрънкам недоволна -
ще си втълпявам хиляди неща.
Душата ми ше бъде често болна,
ранена от човешката злина.

А ти ще ме прегърнеш със усмивка,
с любов ще стоплиш моето сърце.
От мен ще махнеш тъжната завивка,
и после ще ме хванеш със ръце.

Дни ще имаме и хубави и лоши,
любовта ще ни изпитва всеки ден.
Светът красив е, но понявга лош е,
а ти не спирай да обичаш МЕН!

Няма вече да плачеш и не им се поддавай!
Те са твойте палачи, ала обич раздавай.
Нека с кеф ти завиждат, че добро си и мило!
От омраза не виждат, те са цвете изгнило...

Отмини ги, не слушай тази зла подигравка
Само в тебе се вслушвай, те са лоша подправка.
Твойта обич и рими никой няма да вземе,
Продължи, забрави ги - всичко ще е до време! 

Казах ви аз, че няма да пиша -

ала днеска погледнах навън и видях

цветна дъга по небето въздиша,

и тъгуваше тя, че за нея не пях..



Тъй красива е пак, и със мен закачлива,

и примамва ме нежно с безброй цветове.

Даже ми каза: "Ти си щастлива,

имаш добро и огромно сърце!"



А нейде край нея и слънце изгрява -

гали ме топло със свойте лъчи.

Птичка до мене лирично запява -

все едно песен от рими реди...



Тъй красив е светът и грам не ми пука,

че умря любовта и че няма те тука...

Погледни колко малко на човек му е нужно

да се чувства отново потребен и нужен! 

 Музика и пеене: Антоан
Текст: Искра и Антоан