Че Слънце без лъчи 
станало на пепел 
не може да блести, 
пропада всяка вечер   

във преспи от лъжи, 
във думи от омраза... 
Там болката гъмжи 
затворена във ваза.  

Но то ще се роди
отново със любов
и пак ще запламти
във облика си нов.  

По-ярко ще блести
то даже от преди...
Без спомени за теб
ще гледа все напред.

Опустели чувства - разголени луни...
И планета пуста са нашите души. 
Две очи измити с отрова от тъга, 
две сърца разбити от пареща стрела... 

Непокорни устни и стихове на сън...
Неприлично вкусни  са вишните навън...
Там пътища омайни мамят ни страстта,
но сто луни сияйни не топлят ни сега..

 Вече чуваш - "сбогом" пея,
идва краят този път. 
Няма пак да се засмея - 
нека Бог е твоя съд.   

Нека той за теб решава, 
нека той да те вини. 
Няма аз да отмъщавам, 
ти си пълен със злини.  

Няма ти да ме намериш, 
вече съм за тебе сън...
Ще съм твоите химери, 
твоят нереален звън...   

Няма пак да ти обърна 
друга буза за шамар... 
Никога не ще се върна - 
дявол си, но не и цар!  

Аз пък няма за теб да заплача 
и не ще се заровя във скръб...
На сърцето ми ти си палача, 
на душата ми - тъмния път...   

Все ме дърпаш по него да ходя, 
да се спъвам по твойте слова, 
по трънливи пътеки да бродя, 
но не искам аз вече това...   

Сянка твоя аз няма да стана 
изморих се от тази игра...
От Вселената има забрана 
и си тръгвам от тебе сега...  

И недей да ме търсиш, когато 
във сърцето ти нещо боли.... 
Аз ти вярвах и може би сляпо
  те приех, а сега ми горчи...

5.07.2024

 Мечтана любов  

Автор Iskra Hubenova 

Аз искам все теб да прегръщам, 
да се гушна във твойте ръце
и отново, когато се връщам 
да те има във мойто сърце.  

Аз искам все теб да копнея - 
ти си сбъдната моя мечта 
и за теб песни сто ще изпея - 
ти за мен си докрай любовта.   

Аз искам все теб да сънувам - 
ти си слънцето в зимния ден.
Ти мигът си за мене бленуван, 
ти мечтана любов си за мен.