Принцесите уж имали си всичко -
любов, пари и замък необятен...
Но аз от тях не съм и нямам нищо -
а пък принцеса съм на принца непонятен.

Всеки ден самотна обикалям вкъщи.
Сто стаи - няма кой да ми се мръщи.
И няма с кой дори да се поскарам,
но като моя принц и аз ще я подкарам.

Най-хубавата рокля ще надяна -
ще се гримирам в тон със новата премяна.
Лицето си с усмивка ще окича
и всичките мъже след мен ще тичат.

Като него ще се връщам късно вечер,
а той ще ме очаква във леглото -
с ухание на друга, но съблечен,
пък аз ще си полегна на креслото.

Нека да си чака порцията жаден!
Да види как е друг да те желае!
Нека плаче нощем сам и гладен.
Гладен за любов... От мен това е!

Ей че сладурско,
принцеско престорено,
с чаровна лошотия,
принцо-очаквателна...

Направо лепва на вчерашни ми разсъдения за шармантната чаровна лошотия на принцесите :-)))