И след толкова време отминало
пак Сърцата във нас потрепериха.
Нали всичко бе вътре изстинало,
но защо се очите намериха?  

И за миг две сълзи разпиляни
във зениците наши проблеснаха.
Колко чувства от нас проиграни
във душите се бурно понесоха.  

И желание силно за сбъдване,
за поправка на минали грешки
заигра  във сърцата на съмване,
но дойдоха те - спомени тежки.  

И луната се скри във омаята
на красивите, нежни сияния...
Стана тихо отново във стаята -
без прекрасните две очертания.