Днес под слънцето горещо аз
поисках лекичко да си полегна.
Салата си направих с лук и праз,
а после на тревата се изтегнах.  

Но падна нещо тежко върху мен -
в главата даже силно ме удари...
От нейде стих изправи се смутен
и искаше със рими да ме дави...  

Погледнах си салатата и изръмжах,
че вече с рими не се занимавам.
а той ме гледаше с ужасен страх
и бе решил на войн да се прави.  

Изсъсках му в лицето и с юмрук
халосах го по римите му празни.
Разпадна се и тръгна си от тук...
Дано не идва друг, за да ме дразни.

Познавам стиховете и песните ти.
Но повече разбирам описателната реч. Каквато тук сега представи. И други пъти, когато апрлираш бродягите около теб, да те уважават, колегиално.
Което подкрепям, когато е уважително.
Браво, годпожо!

Благодаря от сърце :)

Най-хубавия стих е, НЕПРИНУДЕНИЯ! Този е от тях и затова давам соя глас:)))
ЛОШО МОМИЧЕ:)

Хаха, благодаря ти :) беше вдъхновен от теб :)