А тя... Господи, какво момиче - с тяло като топола, с черни очи като маслини и с коса, която всякаш беше събрала мрака на нощта в себе си... А лицето й бяло - с кристална и искряща усмивка. Когато се смееше изгряваше слънце, дори и да беше мрачно времето. Всички мъже искаха да си опитат от нея - дори и само по веднъж, но тя... Тя беше непоклатима, стена от бетон - не се даваше на никого, защото в мислите й имаше само едно единствено име - Даниел. Но Даниел за разлика от другите мъже дори не я и забелязваше. Влюби се в него още от пети клас. Обичаше го лудо с цялото си сърце. Някой от нейните съученички й се присмиваха, въпреки красотата й. Казваха й , че колкото била красива, толкова била и глупава - можела да има всеки мъж, който си поиска, а тя искала непостижимото. Нали и тя е такава.

Защо ви разказвам тази история ли? Тя не е свързана с Джери? Да, не е, но е истинска история - история, която ме разтърси из основи както като жена така и като човек. Затова пожелах да ви разкажа и за Камелия. Нейната съдба на красавица трогна много нежни души в моя роден град Велико Търново. Но нека се върна на нея.


  Влюбена, вече в 10 клас, тя обаче не знаеше, че друго момче искаше да притежава тялото й. Той беше вманиачен по Камелия - говореше само за нея. Дори веднъж ми сподели, че ако тя не се съгласи да си легне с него, насила щял да го направи. Аз не му повярвах, за което после съжалих. Дори не й и казах. Ако бях й казала само...
Една вечер Камелия се прибирала от училище. Но нямало ток в града - имало авария, а тогава бяхме и втора смяна. Свършвахме учебните занятия късно - към 19ч. и нещо. Всеки път , за да се прибере вкъщи тя минаваше през един подлез. Но тогава, в тъмното, четери момчета я пресрещнали в подлеза. Тримата я хванали, разкъсали й дрехите, а четвъртия си свършил работата - изнасилил я по най-жестокия начин. Тя успяла да разпознае в мрака, че това бил Мариан - момчето, което заплаши, че ще я има дори и насила. Освен това и приятелите му после я довършили... На другия ден Камелия я нямаше на училище. Никой не се сети да попита защо я няма. Обадих се в тях и майка й ми съобщи, че тя е в болницата, в шок и тежко състояние. Изнасилена - групово... Плаках цяла нощ. Изпитах ужасна вина, че не я предупредих. Не казали в полицията - по нейна молба - не искала да се разчува. Запазих тайната й. Но тя напусна училище, премести се в друго и там завърши средното си образование. Беше забравила за Даниел и за всички, дори и за мен, когато веднъж случайно я сренах в града. Вече бяхме на 35 години. Разказа ми, че е щастливо омъжена и има две деца. Шокът преживяла с помощта на сегашния си съпруг, който боготвори. Тогава й споделих, че съм знаела за намеренията на Мариан, но тя ме успокои, че не съм виновна - щом е решил да го прави пак е щял да го направи... Запитах се защо по дяволите има такива мъже... които трябва непременно да притежават някоя жена, та било дори и насила? Щом няма да се получи, значи няма и толкова. Жени много... Явно някой не мислят така, или просто са лишени от способността да мислят. Жалко... Когато си спомням за тази нейна трагедия ме побиват тръпки и страх. В главата ми връхлитат милион въпроси... Които явно ще останат без отговори.