Така студено е - Луната чак прозира
и вижда се от другата страна.
В снега природата без страх замира,
очаквайки да дойде пролетта.

А Снежко трупа своите снежинки
върху поля, дървета и цветя...
Не хае, че все още има птички,
не открили своите гнезда.

И вятърът докара над морето
да гони ледено-кристалните вълни...
пък той като дете играе, след което
във облак се превръща и се крий.

Така студено е - Луната чак прозира,
но ти не страдай, не тъжи.
Душата си със болка не гримирай,
ела - студа със мене сподели.

И, знай, по-топло ще настане в нея,
щом с друг тъга и зима споделиш...
Не искам днес самотна да се смея -
нали ти вече няма да тъжиш?

Ела до мен, ще си запалим огън,
ти малка си, но знам, ще разбереш,
че всъщност те обичам страшно много,
и знам, че няма да ме предадеш!
Посветено на едно детенце, което беше тъжно :)