Жадувам те, когато съм самотна,
когато тегне болката над мен,
когато моята ръка сиротна
потрепва, а духът е изтощтен.  

Жадувам те, когато съм щастлива,
когато всичко е красиво вън,
За теб тогава съм така красива,
че все едно е нереален сън.

  Жадувам те във буря и във огън,
когато  няма слънце и звезди.
Когато искам нещо, а не мога,
но знам, че силата във мен си ти.  

Жадувам те и в сънища потайни,
когато стъпваш тихо и без звук.
Жадувам аз очите ти омайни 
и не желая да жадувам друг.

 Без теб аз нямам нужда от живот,
без теб аз нямам нужда от звездите.
Без теб защо да идва пак любов?
Без теб са празни даже и мечтите.  

Без теб не искам слънце и луна.
Без теб не искам вятър да ме носи.
Без теб не искам моята душа
за обич вярна другаде да проси.  

Без теб не искам да се будя аз.
Без теб не искам нивга да заспивам.
Без теб не искам нито час.
Без теб ли съм, помни, умирам.

 В небето летя - птица свободна
и мисля си пак за мен и за теб -
как беше красива, хубава,
волна нашата обич, без капчица лед.  

Сън ли случаен или измама
в живота ми влезе, бързо от раз.
Но ето, че вече тебе те няма
и се разкъсвам от мъката аз.  

Усмивка фалшива слагам отново
през хората тръгвам и търся те все.
Облак намръщен, въздух - олово...
Задъхано диша мойто сърце.  

Къде си сега, при мене те няма?
Обичах те лудо, не зная защо...
Ти беше лъжа, ти беше измама -
но с теб аз усещах се като едно.

 Сърцето ми лудо препуска -
бяга, не иска да спира.
Секунда дори не изпуска,
пулсът му ври и превира.  

Очите ми светят във мрака,
пълни със страст и наслада.
Душата ми твоята чака -
хвърли ме в любовната клада.  

Изпий ме докрай и не питай
защо са ръцете горещи.
Твоя ще бъда, поискай 
от мен още толкова срещи.  

На всяка ще дойда, повярвай -
ще бъда греховните нощи.
Ти само с любов ме дарявай,
а аз ще съм още и още.  

 Помни ме   https://www.facebook.com/groups/isiito  

Ако някога си тръгна ей така,
не искам ти за мене да тъгуваш 
и никога не викай ме в съня -
не искам в спомени да ме сънуваш.  

Ако някога си тръгна ей така
от този свят, от твоята постеля -
не страдай, а живей със мисълта,
че обичта си с тебе аз споделях.  

Помни ме ти с усмивка на уста,
помни ме ти от топлина обляна.
Помни ме и не страдай за това,
че аз съм другаде и, че ме няма.  

Ако някога си тръгна, ей така -
ще бъда малка, светеща звездичка,
ще стоплям пътя ти и през деня
ще виждаш всяка мъничка тревичка.  

Ако някога си тръгна, ей така
и даже на луни да се разпръсна -
не искам ти да плачеш във нощта,
сърцето ти не искам да се къса.  

Помни ме ти с усмивка на уста.
помни ме ти от топлина обляна.
Помни ме и не страдай за това.
че аз съм другаде и, че ме няма.  

Автор: Iskra Hubenova   11.09.2023