"Вече няма какво да си кажем" -
едно "здравей" и е всичко до там.
Вече няма какво да разкажем -
по пътя всеки потеглил е сам.

  Беше хубаво старото време, 
но превърна се в спомен красив.
Аз не искам за теб да съм бреме,
просто искам да бъдеш щастлив.  

Продължавай и нивга не спирай,
ще откриеш дори любовта...
Всяка радост със жажда отпивай
и не гледай назад със тъга.

 Защо й бяха тези рими,
и тези хиляди куплети?
Поетите са тъй раними,
а хората безкрай превзети.  

От злоба те ще те убият,
с омраза ще те изрисуват...
Нож в гърба ти ще забият
и тихо после ще те псуват.

Но тя не спира да им пише,
раздава чувства от душата...
Разпръсква аромат на вишни
и вярва силно в добротата.  

Надява се, че злото нейде
вдън земя ще се покрие,
че слънце весело ще грейне,
а любовта ще ги измие...

19.08.2023
 

 1. Не ме следвай във моите нощи,
не ме следвай във моите дни.
Болка пазя във себе си още,
а сърцето кърви ли, кърви.

2. Отиди си, не гледай към мене -
аз съм студ и умряла душа.
Нека бъда на себе си бреме.
Ти не искай от мен любовта.

Припев:
Леден айсберг не се разтопява -
плува смело във свои води.
И на бурите той отстоява
даже много от тях да боли.

3. Не сънувай очите ми черни -
те са черни от тежки сълзи.
И тъгуват от думи неверни,
а зад тях самотата пълзи.

4. Отиди си, недей да желаеш
между нас да искри топлина.
Забрави и недей да мечтаеш!
Аз съм тяло със празна душа...

 И след толкова време отминало
пак Сърцата във нас потрепериха.
Нали всичко бе вътре изстинало,
но защо се очите намериха?  

И за миг две сълзи разпиляни
във зениците наши проблеснаха.
Колко чувства от нас проиграни
във душите се бурно понесоха.  

И желание силно за сбъдване,
за поправка на минали грешки
заигра  във сърцата на съмване,
но дойдоха те - спомени тежки.  

И луната се скри във омаята
на красивите, нежни сияния...
Стана тихо отново във стаята -
без прекрасните две очертания.

 
Ти пак нова цигулка си имаш,
аз отдавна съм вече ненужна.
Струни нежни от мене си взимаш,
и за теб съм изпята и чужда.

Ала взимай, недей да се бавиш,
само малко за теб ще поплача,
после знам, че за да се избавиш
ще ме хвърлиш ти на палача.

Изгори ме със всичките ноти
за да няма и диря от песен…
Не очаквам от тебе въпроси,
знам това е последната есен…

Ще потъна далеч в океана
на очите ти - грейнало слънце.
Спомен няма дори да остана,
аз ще стана изсъхнало зрънце.

А със твоята нова цигулка
ти ще бъдеш красив и доволен,
но ще иде и тя на боклука 
като спомен от теб неоголен.