Светът навън е толкова красив,
излез и впий се в него със наслада.
Назад не гледай и бъди щастлив.
Има време да горим във ада.  

Морето шепне с прелестни вълни
песен тайна за едни русалки.
По теб рисува пясъкът мечти - 
сбъдни ги ти дори и да са малки.  

Вдигни глава и погледни напред -
там гдето нежно обич те докосва.
Раздай усмивки , но не ставай лед.
И нека любовта ни онагьосва.  

Светът навън е толкова красив.
излез и впий се в него със наслада.
Пътят е добър, макар трънлив.
Има време да горим във ада.

 Не продавай сърцето на дявола,
лош не ставай, защото не си...
Запази във очите си блясъка
и не давай във тях да боли.  

Ти кристалче си нежно и хубаво,
със пламтяща от обич душа...
Ти дете си във хората влюбено,
затова и тъгуваш в нощта...  

Като феникс излез пак от клетката
разпери смело свойте крила.
Знай, на лошото идва му сметката,
а ключа изхвърли след това.  

Полети над света и дарявай
любовта си красива безкрай.
Да те мачкат не им позволявай
и ще бъдеш свободен до край.

 Жадувам те, когато съм самотна,
когато тегне болката над мен,
когато моята ръка сиротна
потрепва, а духът е изтощтен.  

Жадувам те, когато съм щастлива,
когато всичко е красиво вън,
За теб тогава съм така красива,
че все едно е нереален сън.

  Жадувам те във буря и във огън,
когато  няма слънце и звезди.
Когато искам нещо, а не мога,
но знам, че силата във мен си ти.  

Жадувам те и в сънища потайни,
когато стъпваш тихо и без звук.
Жадувам аз очите ти омайни 
и не желая да жадувам друг.

 Без теб аз нямам нужда от живот,
без теб аз нямам нужда от звездите.
Без теб защо да идва пак любов?
Без теб са празни даже и мечтите.  

Без теб не искам слънце и луна.
Без теб не искам вятър да ме носи.
Без теб не искам моята душа
за обич вярна другаде да проси.  

Без теб не искам да се будя аз.
Без теб не искам нивга да заспивам.
Без теб не искам нито час.
Без теб ли съм, помни, умирам.

 В небето летя - птица свободна
и мисля си пак за мен и за теб -
как беше красива, хубава,
волна нашата обич, без капчица лед.  

Сън ли случаен или измама
в живота ми влезе, бързо от раз.
Но ето, че вече тебе те няма
и се разкъсвам от мъката аз.  

Усмивка фалшива слагам отново
през хората тръгвам и търся те все.
Облак намръщен, въздух - олово...
Задъхано диша мойто сърце.  

Къде си сега, при мене те няма?
Обичах те лудо, не зная защо...
Ти беше лъжа, ти беше измама -
но с теб аз усещах се като едно.